Ивана на Ивановден: Трагедията на изминалата година за мен е, че изгубих баща си от усложнения след Ковид
" Именните дни съгласно мен са по-големи и по-мащабни, до момента в който рожденият ден е по-интимно събитие. Не знам още по какъв начин ще чествам Ивановден. Такива празници ги провеждам за 10 мин. Но по-голяма част от хората се пазят и не знам дали би трябвало да го направя. Най-хубавият Ивановден съм пранувала на работа. Когато пея на пазника, с мен пее цялото заведение. " - показа певицата Ивана в изявление за БТВ.
" Майка ми искаше да съм юрист, доктор, всичко друго, само че не и певица. Такива са били условията на тези години. Прието е, че е напълно обикновено да пееш, само че след това, когато разбрах, че не всеки може да пее, си споделих, че има нещо особено, което Господ ми е дал. А когато си от музикално семейство, си казваш - всички по този начин си пеят.
Аз съм кръстена на баба ми Ивана, тя е умряла след моето раждане, само че е пеела национална музика. Не я познавам, само че е била доста чиста жена.
Това, че съм изпяла " Празник всеки ден ", не значи че всеки ден е празник. Ако животът е непрекъснат празник, той ще е нещо ужасно. Не може да си в непрекъсната еуфория. Щастието е един момент, който отминава, редува се с горест, минаваш през обезсърчение, задаваш си хиляди въпроси.
Миналата година беше комплицирана и шеметна година. Редуваха се всевъзможни моменти. Не бях губила непосредствен човек, само че изгубих татко ми, всичко, което съм виждала до този миг със загубите на близки хора не е било в моя дом и семейство. Когато огънят те подпали, тогава нито ти е за музика, нито ти е за пеене, питаш се за какво ти го лишават.
Преди съм казвала че желая да съм подготвена за тези моменти, само че хората споделят, че в никакъв случай не си подготвен. И в този момент като че ли помъдрях. Когато чух " Ковид " за пръв път, не имах вяра, че ще ми отнеме нещо и че ще пристигна в България. Всички актьори първоначално бяхме като благословени, че си почиваме, след това осъзнахме, че сме затворени и в този момент към този момент от две години си споделям какво е трябвало да направя с околните си - ами тръгни, виж ги, спри при тях, ваксинирай ги. Ние тогава бяхме в такова стъписване, дезинфекцирах доматите и краставиците, цялостна суматоха.
Не ме държа доста това чувство. Знаех, че в случай че татко ми беше жив, щеше да ми каже - ставай и отивай да пееш. Той беше музикант и той е губил близки хора, само че споделяше " аз би трябвало да отида, хората не са отговорни ". Музиката лекува. " - показа нещастието си певицата.
" Майка ми искаше да съм юрист, доктор, всичко друго, само че не и певица. Такива са били условията на тези години. Прието е, че е напълно обикновено да пееш, само че след това, когато разбрах, че не всеки може да пее, си споделих, че има нещо особено, което Господ ми е дал. А когато си от музикално семейство, си казваш - всички по този начин си пеят.
Аз съм кръстена на баба ми Ивана, тя е умряла след моето раждане, само че е пеела национална музика. Не я познавам, само че е била доста чиста жена.
Това, че съм изпяла " Празник всеки ден ", не значи че всеки ден е празник. Ако животът е непрекъснат празник, той ще е нещо ужасно. Не може да си в непрекъсната еуфория. Щастието е един момент, който отминава, редува се с горест, минаваш през обезсърчение, задаваш си хиляди въпроси.
Миналата година беше комплицирана и шеметна година. Редуваха се всевъзможни моменти. Не бях губила непосредствен човек, само че изгубих татко ми, всичко, което съм виждала до този миг със загубите на близки хора не е било в моя дом и семейство. Когато огънят те подпали, тогава нито ти е за музика, нито ти е за пеене, питаш се за какво ти го лишават.
Преди съм казвала че желая да съм подготвена за тези моменти, само че хората споделят, че в никакъв случай не си подготвен. И в този момент като че ли помъдрях. Когато чух " Ковид " за пръв път, не имах вяра, че ще ми отнеме нещо и че ще пристигна в България. Всички актьори първоначално бяхме като благословени, че си почиваме, след това осъзнахме, че сме затворени и в този момент към този момент от две години си споделям какво е трябвало да направя с околните си - ами тръгни, виж ги, спри при тях, ваксинирай ги. Ние тогава бяхме в такова стъписване, дезинфекцирах доматите и краставиците, цялостна суматоха.
Не ме държа доста това чувство. Знаех, че в случай че татко ми беше жив, щеше да ми каже - ставай и отивай да пееш. Той беше музикант и той е губил близки хора, само че споделяше " аз би трябвало да отида, хората не са отговорни ". Музиката лекува. " - показа нещастието си певицата.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ